Ревю на Adios Pro 2 – най-доброто от adidas

През 2020 adidas представиха Adios Pro. Техният (леко позакъснял) представител в категорията на така наречени супер обувки. Или казано с други думи състезателни, високи, обемни, но леки, с модерна и отскоклива пяна, както и с някакъв вид карбонова пластина. И най-важното – много бързи. През последните няколко години всеки подиум на голям маратон бе зает от супер обувки. И така ще бъде. Поне докато правилата на World Athletics (бившите IAAF) го позволяват.

Първото поколение на Adios Pro бе за опипване на почвата, да се види какви реакции ще предизвика. А и да се проследи самият пазар в каква посока се движи. Моделът изглеждаше леко странно. Повече като прототип отколкото като изпипан краен продукт. Или просто adidas са били притиснати от времето и е трябвало да покажат нещо по-бързо.

adidas Adios Pro 2

През лятото на 2021 adidas представиха Adizero Adios Pro 2. Вече напълно готов продукт, който да се изправи срещу силната конкуренция. Докато от първото поколение бяха пуснати ограничени количества в продажба, то за второто adidas бяха впрегнали целите си производствени възможности. Adios Pro 2 започна да се забелязва по краката на много аматьори и елитни атлети и постепенно започна да се появява по стълбичките на престижни състезания.

Лично аз имах голям интерес към обувката, но нямах нужда да я взимам. Разполагах със Saucony Endorphin Pro 2, който е в същата категория. Нямаше разумна причина да взимам още един чифт обувки за ~400 лв, които да използвам няколко пъти в годината на най-важните състезания. То и Adios Pro 2 не се продаваше в България и трябваше да се поръчва от чужбина, което крие малко рискове относно уцелването на правилния номер.

И така минаха няколко месеца докато през ноември 2021 не попаднах на нещо, което много ме заинтригува. Наличност на Adios Pro 2 в една определена разцветка. Не някоя от стандартните, а такава посветена на Маратон Берлин. Това беше обувкава за мен. Първо тази разцветка е много рядка. Второ цветовата комбинация много ми харесва. И трето Маратон Берлин ми е голяма цел и мечта. Но поради трудното записване (томбола) все още е само блян. Та взех тази бройка Adios Pro 2 и въпреки че бе поръчана онлайн имах късмет да си уцеля номера.

Взех бройката обаче все още нямаше за какво да я ползвам. Исках да бягам маратон с нея, а аз правя по един есенен всяка година. За 2021 тамън бях завършил Маратон Амстердам (с Endorphine Pro 2) и следващия щеше да ми е година по-късно. А не исках да пропилявам обувката за тренировъчни бягания. И то през зимата.

Мина половин година, обувките стояха все така в кутията си и все пак през март 2022 реших да ги пробвам на един 5kmrun. И с първото им обуване (освен едни няколко км за разтъпкване преди това) успях да подобря рекорда си на 5kmrun. Доста добро начало!

През следващите месеци използвах обувката все така рядко (за да я паза за маратон), но все пак направих два полумаратона и два старта на 5 км (oще един 5kmrun + Екиден Маратон в София). Искаше ми се да напиша ревю за модела, след като избягам маратон. Но измина една година откакто ги имам и реших да не се бавя повече. А и през това време adidas пуснаха подобен модел Takumi Sen 8, за който ще разкажа някой дръг път.

adidas Adios Pro 2 – по същество

Adios Pro 2 стои на върха от състезателни обувки в портфолиото на adidas. Разполага с голямо количество модерна и отскоклива пяна, сравнително ниско тегло (за размерите си) и карбонова пластина. В предната част височината на обувката е 30мм, а в задната – 39мм. Точно под границата от 40мм, която е определена от World Athletics. Това прави точно 9мм дроп. Теглото за моят голем номер 45 1/3 е 247 гр.

Lightstrike Pro

Lightstrike Pro е най-добрата пяна на adidas в момента. И съвсем нормално я виждаме в топ модела на марката. Докато в по-евтини модели като Adios 6 и Boston 10 Lightstrike Pro пяната се използва в комбинация с по-обикновена Lightstrike, то при Adios Pro 2 пяната е изцяло 100% съставена от Lightstrike Pro.

Lightstrike Pro е по-мека, по-отскоклива и по-лека в сравнения със стандартната Lightstrike пяна. И това се усеща със сигурност по време на бягане. Adidas крият на какво е базирана пяната им, но най-вероятно не е PEBA технология както е при Nike Zoom X и Saucony Pwrrun PB. Lighstrike Pro се усеща леко по-твърдо от PEBA, но разликата не е голяма.

При Adios Pro 2 има два слоя Lightstrike Pro. Но въпреки това не се покрива изцяло цялата дължина на обувката. В долният слой има дупка в средата. Това е направено с цел да се намали теглото чрез наличието на по-малко пяна в област, която не е толкова важна. По този начин могат да се видят и 3 от 5-те броя Energy Rods, което служи и като визуален маркетинг подход от adidas.

Energy Rods

В районът под петата е разположена карбонова пластина, докато в предната част се намират така наречените Energy Rods. Тук adidas предприемат различен подход спрямо конкуренцията. Традиционно в обувките от този клас има карбонова пластина по цялата дължина на обувката. В първият модел на adidas с карбонова пластина дори е така – Adizero Pro.

При Adios Pro 2 в задната част пластината си е стандартна. В предната част обаче пластината е заменена от 5 броя energy rods. Това са carbon-infused пръчки разположени под 5-те предходилни (или метатарзални) кости на крака. Те са част от скелета на дисталната половина на крака и свързват костите на петата със съответните кости на пръстите. Според adidas тази конструкция осигурява по-натурално стъпване спрямо стандартна цяла пластина. Според мен обаче просто са искали да се отличат, да са с нещо по-различни от продуктите на конкуренцията, които вече са на пазара. 5-те energy rods са твърди и се усещат по време на бягане.

Outsole

Под цялата комбинация от сандвич с Lightstrike Pro и карбонови елементи се намира тънък слой Continental гума. Качеството на гумата от този производител се е доказала с годините и при Adios Pro 2 не е изключение. Има изключително тънък слой в предната част и в задната част на обувката, но въпреки това е много добро сцеплението. Дори бих казал, че Continental може би се справят най-добре в тази категория обувки.

Горна част / Upper

Технологията в горната част на обувката е обединена под името Celermesh 2.0. Всичко ми харесва тук. Не за първи път имам досег до Celermesh и знам какво да ме очаква. А то е лекота, добра дишаемост и здравина. Горният слой на Adios Pro 2 е полу-прозрачен. Толкова е тънък с цел ниско тегло. Но въпреки това е от издържлив материал. Никакъв проблем не съм имал с циркулацията на въздух.

В областта на яката на петата (heel counter) има омекотяване за комфорт, а езика е много тънък. Пространството при пръстите не е тясно. Откъм горната част на Adios Pro 2 нямам никакви оплаквания.

Бягане

Бягането с adidas Adios Pro 2 е леко. И бързо. Когато ги обуеш си мислиш, че бягаш по-бавно отколкото на практика е. Мислиш си че бягаш например с темпо 05:00, а всъщност е 04:30 например. Това е и целта на обувката и цялата комбинация от модерни технологии. Да полагаш по-малко усилия, да има по-добра ефикасност. Това е проучвал Wouter Hoogkamer при създаването на първият Vaporfly.

При ходене и при леко бягане се усеща нестабилност. Дори може би ходенето е странно. Но при бързо темпо нещата рязко се променят и се усеща отскокливостта на обувката. Това се дължи на голямото количесто Lighstrike Pro пяна, която се компресира и отскача при всяко стъпване. Все пак и обувката е проектирана за състезания, а не за разходки.

При бягането с Adios Pro 2 самата обувка те кара да бягаш бързо. При първото си обуване подобрих времето си на 5kmrun в южен парк. И то с около 20 секунди. И след това не си усещах тялото толкова изморено. Не твърдя че не е било, но не се усещаше. Обичайно бих усетил голямо натоварване в прасците, но след бягането се чувствах ОК. В следващите месеци още няколко пъти подобрих времето си с Adios Pro 2 или Takumi Sen 8 (мини версията на Adios Pro 2).

Докато задната част на обувката е сравнително мека, то при предната е възможно да се усетят 5-те броя energy rods под крака. При състезание на 5км (03:30 темпо) не ги усещам. При полумаратон обаче (03:47 темпо) някъде около 8-мия км на състезанието започвам да ги усещам. Но и моята техника не добра, тъй като преземявам предимно към пръсти. Повечето бегачи приземяват в средата или на пета. След около месец ще имам възможност да тествам и с маратонско темпо (04:10). Надявам се по-неагресивното темпо да е по-щадящо.

Със сцеплението никакви проблеми не съм имал. Предвид високата височина на обувката е препоръчително да се бяга по хубав и равен асфалт. Дупки и неравности се усещат особено с дупката в пяната на обувката.

Откъм издържливост не мога да коментирам, тъй като имам по-малко от 70 избягани километра. Но като цяло не бих разчитал много. Но и не бих казал, че издържливтостта би била по-малко от някой друг модел от този клас.

Сравнение с други модели

Adidas Adios Pro 2 се намира в категория с много сериозни конкуренти. Всеки производител има представител. Asics MetaSpeed Sky, Brooks Hyperion Elite, Hoka Rocket X, New Balance FuelCell RC Elite, Nike Air Zoom Vaporfly и Alphafly, On Cloudboom Echo, Puma Deviate Nitro Elite, Saucony Endorphin Pro.

От изброените модели имам опит само с Endorphin Pro 2 на Saucony. Също така бягам и с adidas Takumi Sen 8, който е като умалена версия на Adios Pro 2. Ще направя сравнение между трите модела.

Pro 2 на adidas и Pro 2 на Saucony са насочени към дълги дистанции, основно маратон. Докато с Takumi Sen 8 adidas се опитват да запълнят нишата състезания от 5 до 10 км. Разлики между двата модела на adidas се усещат. Takumi Sen 8 е по-ниска и по-лека. Усеща се по-агресивна. Подтиква те да бягаш с висока скорост, не ти позволява да бягаш бавно. Докато усещането с Adios Pro 2 е малко по-различно. За по-плавно бягане, по-уравновесено (но все пак бързо). Това се дължи на височината и по-голямото количество пяна. На теория въпреки усещанията Adios Pro 2 би трябвало да е по-бързата обувка. На всяка дистанция от 5 км до 42км, въпреки маркетинг твърденията на adidas. Тази година и с двете обувки си подобрих времето на 5 км няколко пъти, но не мога категорично за тази дистанция да кажа коя е по-добрата обувка. Защото има много други фактори в едно състезание. Няма как условията да са еднакви.

Относно Saucony Endorphin Pro 2 мога да кажа, че това е най-стабилната обувка от трите. Това се дължи на липсата на всякакви дупки в пяната и по-ниската височина. С Endorphin Pro 2 съм се пускал на състезания с лека трейл настилка, където не бих рискувал с останалите модели. На теория PEBA пяната в Endorphin Pro 2 би трябвало да е технология с по-голяма отскокливост, но с Adios Pro 2 съм по-бърз заради височината. По-голямото количество пяна помага за по-добра ефективност.

Заключение

Adios Pro 2 е чудесна обувка. Не е перфектна, но всеки модел си има плюсове и минуси. Аз съм доволен от нея и от постигнатите резултати с нея. Междувременно adidas пуснаха наследник в лицето на Pro 3. Този път промените не са толкова големи колкото от Pro 1 към Pro 2. Еволюция и доизпипване, а не революция.